* * *
Тези обилни ласки и милувки,
Които с много обич получавам,
Аз вярвам, че това не са преструвки -
Да продължават вечно, се надявам.
С порой от думите ти мили, чудни,
Които тихо шепнеш ми в ушите,
Така започват сините ми утрини,
И със любов ми преминават дните.
Не искам край да имат тия наши
Бленувани и сбъднати мечти.
За нас това е малкото ни щастие.
Реализирахме си нов живот, нали?
Ушите ми такива думи не са чували,
Ни като млада, ни на тез години
И устните така не са целувани:
Надежда и мечта за мен - отминали.
Прегръщай ме, скрий ме от целият свят -
В твоите ръце се чувствам защитена.
Не съм и предвиждала подобен обрат,
Но често съм искала да бъда обновена.
Между две ръце , като цвете цъфтя.
С усмивката си, като слънце ме огряваш,
С много нежност ми помагаш да раста,
Със целувките - тъгата ми стопяваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
