evropa (Нели)
217 1188
22.06.2007 г., 8:56 ч.

* * * 

  Поезия
588 0 6
 

 Тези обилни  ласки и милувки,

Които с много обич получавам,

Аз вярвам, че това не са преструвки -

Да продължават вечно, се надявам.

С порой от думите ти мили, чудни,

Които тихо шепнеш ми в ушите,

Така започват  сините ми  утрини,

И със  любов ми преминават дните.

Не искам край да имат тия наши

Бленувани и сбъднати мечти.

За нас това е малкото ни щастие.

Реализирахме си  нов живот, нали?

Ушите ми такива думи не са чували,

Ни като млада, ни на тез  години

И устните така не са целувани:

Надежда  и мечта за мен - отминали.

Прегръщай  ме, скрий ме от целият свят -

В твоите ръце се чувствам защитена.

Не съм и предвиждала подобен обрат,

Но често съм искала да бъда обновена.

Между две ръце , като цвете цъфтя.

С усмивката си, като слънце ме огряваш,

С много нежност ми помагаш да раста,

Със целувките - тъгата ми стопяваш.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря! пожелавам поне на вас да се случи!
  • ПОздравления!!!
  • Браво!
  • Между две ръце , като цвете цъфтя.

    С усмивката си, като слънце ме огряваш,

    С много нежност ми помагаш да раста,

    Със целувките - тъгата ми стопяваш.
    ...
    Прекрасно!

  • присъединявам се към пожеланието
  • Пожелавам ти безброй такива сини утрини и такива целувки
Предложения
: ??:??