5.04.2007 г., 15:44 ч.
* * *
Крещя към небето от ужас:
Недей, не тази душа!
Аз имам нужда от нея!
Боже, не точно сега!
Малко време и може да свикна,
не искам да вярвам в това,
че няма да виждам усмивка,
да докосвам топла ръка.
Егоист съм - зная добре.
Боли ме от болката нейна,
но тя е в мойто сърце!
Боже, майка ми не вземай!
Недей, не тази душа!
Аз имам нужда от нея!
Боже, не точно сега!
Малко време и може да свикна,
не искам да вярвам в това,
че няма да виждам усмивка,
да докосвам топла ръка.
Егоист съм - зная добре.
Боли ме от болката нейна,
но тя е в мойто сърце!
Боже, майка ми не вземай!
© Шопландия Софийска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силен стих!Поздравления!
-
Болезнено искрен стих!!!
-
Благодаря.
-
"Крещя към небето от ужас:
Недей, не тази душа!
Аз имам нужда от нея!
Боже, не точно сега! "
Дано не ти се налага скоро да отправяш подобна молитва.Силен и докосващ е стихът ти,поздравявам те! -
Поздравявам те за този силен стих!
-
Много силен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
