Шопче (Шопландия Софийска) Шопче (Шопландия Софийска)
219
Apr 5, 2007, 3:44 PM

* * *

  Poetry
657 0 6
Крещя към небето от ужас:
Недей, не тази душа!
Аз имам нужда от нея!
Боже, не точно сега!
Малко време и може да свикна,
не искам да вярвам в това,
че няма да виждам усмивка,
да докосвам топла ръка.
Егоист съм - зная добре.
Боли ме от болката нейна,
но тя е в мойто сърце!
Боже, майка ми не вземай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0