22.01.2008 г., 17:43 ч.

!!! 

  Поезия » Гражданска
921 1 35
Пеша дойдох. Недей да ме завръщаш.
Ще пийнa чиста водка, вместо сок.
Цигара ще запаля. Ще прегръщам
черната земя на твоя гроб!
 
А колко минаха. Отдавна беше.
Годините въртят се като миг.
Издъхна бързо. И не те болеше.
Болеше нас. Останали след теб.
 
Разбра ли вече, имаме си внуче.
Роди се в онзи ноемврийски ден,
кога те  закопахме като куче
на повече от метър под снега.
 
Ивана казва се. На теб я кръстиха.
Но казаха, че ще и викат Ани.
Не значи ли това, че вечно свързаха
веригата на наш'те стари рани!
 
Сега разбра ли? Нищо, че избяга
от мен и от живота в този свят.
Дори и да не искаш, пак ще трябва
до тебе да стоя. Дори да си крилат!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??