21.03.2006 г., 21:19

* * *

1.3K 0 2

И дори да брули силно вятъра,

вземи ме ,искам с теб срещу течението да вървя.

Вземи ме ,нека вятърното брулене

да не откършва две едва разцъфнали цветя.

Не се плаши от меланхонията на дъжда

тои дъждът за мене е прераждане-

измива чернотата на света.

Вземи ме ,аз обичам свободата ,

ала без теб крилете ми ги няма

и не бих могла да полетя.

Вземи ме,нека със това пътуване

да се научим да обичаме

обичаме

обичаме

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...