21 мар. 2006 г., 21:19

* * *

1.3K 0 2

И дори да брули силно вятъра,

вземи ме ,искам с теб срещу течението да вървя.

Вземи ме ,нека вятърното брулене

да не откършва две едва разцъфнали цветя.

Не се плаши от меланхонията на дъжда

тои дъждът за мене е прераждане-

измива чернотата на света.

Вземи ме ,аз обичам свободата ,

ала без теб крилете ми ги няма

и не бих могла да полетя.

Вземи ме,нека със това пътуване

да се научим да обичаме

обичаме

обичаме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...