И дори да брули силно вятъра,
вземи ме ,искам с теб срещу течението да вървя.
Вземи ме ,нека вятърното брулене
да не откършва две едва разцъфнали цветя.
Не се плаши от меланхонията на дъжда
тои дъждът за мене е прераждане-
измива чернотата на света.
Вземи ме ,аз обичам свободата ,
ала без теб крилете ми ги няма
и не бих могла да полетя.
Вземи ме,нека със това пътуване
да се научим да обичаме
обичаме
обичаме
© Теодора Дамянова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
