И дори да брули силно вятъра,
вземи ме ,искам с теб срещу течението да вървя.
Вземи ме ,нека вятърното брулене
да не откършва две едва разцъфнали цветя.
Не се плаши от меланхонията на дъжда
тои дъждът за мене е прераждане-
измива чернотата на света.
Вземи ме ,аз обичам свободата ,
ала без теб крилете ми ги няма
и не бих могла да полетя.
Вземи ме,нека със това пътуване
да се научим да обичаме
обичаме
обичаме
© Теодора Дамянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
