И дори да брули силно вятъра,
вземи ме ,искам с теб срещу течението да вървя.
Вземи ме ,нека вятърното брулене
да не откършва две едва разцъфнали цветя.
Не се плаши от меланхонията на дъжда
тои дъждът за мене е прераждане-
измива чернотата на света.
Вземи ме ,аз обичам свободата ,
ала без теб крилете ми ги няма
и не бих могла да полетя.
Вземи ме,нека със това пътуване
да се научим да обичаме
обичаме
обичаме
© Теодора Дамянова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
