23.12.2004 г., 9:45

* * *

1K 0 0
И днес успях да се запазя,
не да преглътна,а да се махна. 
И днес денят не ме захлупи.
И днеска никой не ме купи.
Пък утре вярвам,че ще стана
и ще се боря пак за мене.
И не е болка,не е рана
щом правиш нещо вярно-ден е.
И даже да боли,забравям -
не бива болка да оставям.
И даже плачейки се смея.
Не бива в сълзи да живея.
Дори и да обичам,мразя -
така успявам да се пазя. 
Дори и да греша съм права.
Какво ли друго ми остава?
И глупостта си даже аз разбирам.
Дали съм глупава ли? Не намирам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Панчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...