23.12.2004 г., 9:45

* * *

1K 0 0
И днес успях да се запазя,
не да преглътна,а да се махна. 
И днес денят не ме захлупи.
И днеска никой не ме купи.
Пък утре вярвам,че ще стана
и ще се боря пак за мене.
И не е болка,не е рана
щом правиш нещо вярно-ден е.
И даже да боли,забравям -
не бива болка да оставям.
И даже плачейки се смея.
Не бива в сълзи да живея.
Дори и да обичам,мразя -
така успявам да се пазя. 
Дори и да греша съм права.
Какво ли друго ми остава?
И глупостта си даже аз разбирам.
Дали съм глупава ли? Не намирам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Панчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...