23.12.2004 г., 10:20

* * *

1.3K 0 0
Загубвам се в многото лоши неща,
които за жалост познавам.
Загубвам и своята вяра в света
във който не ща да оставам.
Потъвам в нечестните думи, боли ме.
И трудно понасям лъжа и обиди.
Не мога да бъда доволна, когато усещам,
че всичко върви наобратно.
Но как да узная с кого да се боря
и с кого да пробвам да поговоря
щом чуствам дълбоко в сърцето,
че търся напразно нещо, което
е скрито във всеки човек и всяка душа.
А как да се бориш с милиони сърца?
Затова аз се борих с мене самата
и дори болейки,вървях по земята
и опитах да виждам нещата реални.
А сега и да искам не мога да спра
и не мога на нищо да се опра
за да намеря красивото
измежду всичко грозно и да видя,
че не всичко е напразно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Панчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...