Dec 23, 2004, 10:20 AM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0
Загубвам се в многото лоши неща,
които за жалост познавам.
Загубвам и своята вяра в света
във който не ща да оставам.
Потъвам в нечестните думи, боли ме.
И трудно понасям лъжа и обиди.
Не мога да бъда доволна, когато усещам,
че всичко върви наобратно.
Но как да узная с кого да се боря
и с кого да пробвам да поговоря
щом чуствам дълбоко в сърцето,
че търся напразно нещо, което
е скрито във всеки човек и всяка душа.
А как да се бориш с милиони сърца?
Затова аз се борих с мене самата
и дори болейки,вървях по земята
и опитах да виждам нещата реални.
А сега и да искам не мога да спра
и не мога на нищо да се опра
за да намеря красивото
измежду всичко грозно и да видя,
че не всичко е напразно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Панчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...