Dec 23, 2004, 10:20 AM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0
Загубвам се в многото лоши неща,
които за жалост познавам.
Загубвам и своята вяра в света
във който не ща да оставам.
Потъвам в нечестните думи, боли ме.
И трудно понасям лъжа и обиди.
Не мога да бъда доволна, когато усещам,
че всичко върви наобратно.
Но как да узная с кого да се боря
и с кого да пробвам да поговоря
щом чуствам дълбоко в сърцето,
че търся напразно нещо, което
е скрито във всеки човек и всяка душа.
А как да се бориш с милиони сърца?
Затова аз се борих с мене самата
и дори болейки,вървях по земята
и опитах да виждам нещата реални.
А сега и да искам не мога да спра
и не мога на нищо да се опра
за да намеря красивото
измежду всичко грозно и да видя,
че не всичко е напразно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Панчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...