31.01.2004 г., 20:27

* * *

1.8K 1 0
                          Тъжен край

              За последен път те видях,
              за последен път усетих ръката ти до моята ръка,
              за последен път чух сърцето как тупти,
              за последен път до мене беше ти.


              Душата ти обаче не уситих,
              тя беше далеч от моята душа,
              сърцето ти тупте! ше безнадеждно,
              а туптенето му се изгуби във нощта.


              Едва ли пак ще усетя таз ръка,
              едва ли пак ще видя таз душа,
              едва ли пак ще чуя сърцето как тупте,
              едва ли пак до мен ще бъдеш ти!!!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...