Jan 31, 2004, 8:27 PM

* * *

  Poetry
1.8K 1 0
                          Тъжен край

              За последен път те видях,
              за последен път усетих ръката ти до моята ръка,
              за последен път чух сърцето как тупти,
              за последен път до мене беше ти.


              Душата ти обаче не уситих,
              тя беше далеч от моята душа,
              сърцето ти тупте! ше безнадеждно,
              а туптенето му се изгуби във нощта.


              Едва ли пак ще усетя таз ръка,
              едва ли пак ще видя таз душа,
              едва ли пак ще чуя сърцето как тупте,
              едва ли пак до мен ще бъдеш ти!!!   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...