27.03.2005 г., 12:17

* * *

1.1K 0 5

Аз съм спящата принцеса, чакаща да я събудиш! :-)
Но объркал ли си пътя или пък си се загубил? :-(
Към двореца ми пътеките са огромен лабиринт,
нужно ти е много време, но и да си търпелив.
Ще докоснеш с устни устните, там ще цъфнат рози,
ще поникнат цели дворища, напоени с обич.
Аз ще чакам със годините, може и да остарея,
а златистите коси сигурно ще посивеят...

Ще ме познаеш по очите, така било в приказките.
Те оставали красиви и се помнели завинаги.
Целуни ме принце!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ха ха, мерси, принцът е тук от години , дойде по-бързо от колкото очаквах . Поздрави!
  • Ех тези принцове...
    все в други приказки...
    Ако умееш да чакаш и той ще дойде


    Хареса ми стихчето
  • мерси Вероника
  • благодаря ти марги!!!
  • Мира,много ми харесва стихът ти!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...