Mar 27, 2005, 12:17 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 5

Аз съм спящата принцеса, чакаща да я събудиш! :-)
Но объркал ли си пътя или пък си се загубил? :-(
Към двореца ми пътеките са огромен лабиринт,
нужно ти е много време, но и да си търпелив.
Ще докоснеш с устни устните, там ще цъфнат рози,
ще поникнат цели дворища, напоени с обич.
Аз ще чакам със годините, може и да остарея,
а златистите коси сигурно ще посивеят...

Ще ме познаеш по очите, така било в приказките.
Те оставали красиви и се помнели завинаги.
Целуни ме принце!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • ха ха, мерси, принцът е тук от години , дойде по-бързо от колкото очаквах . Поздрави!
  • Ех тези принцове...
    все в други приказки...
    Ако умееш да чакаш и той ще дойде


    Хареса ми стихчето
  • мерси Вероника
  • благодаря ти марги!!!
  • Мира,много ми харесва стихът ти!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...