24.02.2004 г., 18:46 ч.

* * * 

  Поезия
1344 0 2
Тази сутрин,
както си вървях към изгрева на слънцето
   и търсех нещо,
                  някой
да може да запълни празнината в моето сърце,
видях рубин - един такъв красив,
                                     червен -
лежеше във прахта
  и отразяваше студените лъчи на утрото.


По-късно, по обяд -
изгряло беше слънцето високо в зимното небе,
         и носех аз рубина в джоба си,
      и сякаш той заместваше умрялото сърце,
и сякаш чувства бяха ярките отблясъци
от камъка - един такъв студен,
                                     червен...


И ето - стъмваше се вече,
а аз вървях към залеза - безчувствен,
                                      леден,
                                             и червен
   и търсех нещо,
                  някой,
да може да извади
             поне един рубин от моето сърце
и да го хвърли във прахта...


Но никой не видях...


И сякаш беше той умрялото сърце,
и всъщност нямаше отблясъци
във този камък - черен,
                       и студен...

© Абвг Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, може да се каже че не прилича много на стихотворение, но по-малко прилича на разказ, да не говорим за есе, така че реших да го сложа тук
  • Това не ми прилича на стихотворение, доста е нахвърляно, иначе като замисъл е много интересно и може да стане едно прекрасно произведение.Предишните ти стихотворения бяха много по-добре представени.Имаш възможности и талант, просто ги развивай.
Предложения
: ??:??