Тази сутрин, както си вървях към изгрева на слънцето и търсех нещо, някой да може да запълни празнината в моето сърце, видях рубин - един такъв красив, червен - лежеше във прахта и отразяваше студените лъчи на утрото. По-късно, по обяд - изгряло беше слънцето високо в зимното небе, и носех аз рубина в джоба си, и сякаш той заместваше умрялото сърце, и сякаш чувства бяха ярките отблясъци от камъка - един такъв студен, червен... И ето - стъмваше се вече, а аз вървях към залеза - безчувствен, леден, и червен и търсех нещо, някой, да може да извади поне един рубин от моето сърце и да го хвърли във прахта... Но никой не видях... И сякаш беше той умрялото сърце, и всъщност нямаше отблясъци във този камък - черен, и студен...
© Абвг All rights reserved.