* * *
1.6K
0
2
Тази сутрин,
както си вървях към изгрева на слънцето
и търсех нещо,
някой
да може да запълни празнината в моето сърце,
видях рубин - един такъв красив,
червен -
лежеше във прахта
и отразяваше студените лъчи на утрото.
По-късно, по обяд -
изгряло беше слънцето високо в зимното небе,
и носех аз рубина в джоба си,
и сякаш той заместваше умрялото сърце,
и сякаш чувства бяха ярките отблясъци
от камъка - един такъв студен,
червен...
И ето - стъмваше се вече,
а аз вървях към залеза - безчувствен,
леден,
и червен
и търсех нещо,
някой,
да може да извади
поне един рубин от моето сърце
и да го хвърли във прахта...
Но никой не видях...
И сякаш беше той умрялото сърце,
и всъщност нямаше отблясъци
във този камък - черен,
и студен...
© Абвг All rights reserved.
