* * *
Студ душата ми сковава
и тръгвам някъде... напред,
не се опитвай да ме върнеш,
не се опивай да ме спреш.
Отдавна времето изтече
и свършиха онези дни,
в които бях покорна, нежна, мила,
в които знаех какво е да боли.
И всичко днес започва отначало:
денят заменя се с нощта,
усмивката сълзите ми изтрива
и силата заменя слабостта.
От днес напред ще гледам само,
назад остават спомени, мечти.
Напред е бъдещето озарено,
назад е сън, от който ме боли.
и тръгвам някъде... напред,
не се опитвай да ме върнеш,
не се опивай да ме спреш.
Отдавна времето изтече
и свършиха онези дни,
в които бях покорна, нежна, мила,
в които знаех какво е да боли.
И всичко днес започва отначало:
денят заменя се с нощта,
усмивката сълзите ми изтрива
и силата заменя слабостта.
От днес напред ще гледам само,
назад остават спомени, мечти.
Напред е бъдещето озарено,
назад е сън, от който ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамяна Тодорова Всички права запазени
