Тръгваш към мен.
             Вървиш по забравени улици.
             По пътя настигат ме спомени.
             Спъваш се в думи неказани.
             Валят те сълзите изплакани.
             Бавно стигаш дома ми.
             Спираш се тихо на прага.
             Чуваш как бие сърцето ми.
             Дали ще отворя?
             Крещиш ми "Обичам те".
             И се молиш без глас -
                  "прости ми".