* * *

Без милост ме погледна и каза "тръгвам"!
Не искам, не желая да те спирам.
Тръгвай, щом така си решил,
поемай пътя на света, без да мислиш, че някъде си сгрешил.
Аз живях ден и нощ с мисълта за теб,
а сега протягам ръце сковани в лед.
Отрови ме с измама и даже не разбра.
В душата ми вече нищо няма
и последната надежда в мен умря.
Нямам сили даже на Господа да се помоля
да ми каже как ли да се боря,
какво ли аз да сторя!
изпи живота ти от мене, гордееш се с това, нали?!
Рани ме ти за дълго време, обрече ме на хиляди сълзи.
Защо постъпи толкоз подло,
защо с любовта се подигра?!
Сега си тръгвам примирена, ранена,
че изгубих тази детска, глупава игра.