Потапям мисълта си
само в сетивното.
Продължавам да мисля
с ума си, вместо
с цялото си същество.
Разсъждавам логически,
макар да знам:
най-важните неща в живота
стават против всяка логика.
Не мога да изляза
от привичния мисловен път
и стигам до задънена улица.
Хребетите на съвременния
интелект не са създадени,
за да бъдат преодолявани:
не истините, които ни служат
ни трябват, а истината,
на която бихме служили.