May 26, 2005, 10:13 AM

* * *

  Poetry
1.9K 0 1
Потапям мисълта си
само в сетивното.
Продължавам да мисля
с ума си, вместо
с цялото си същество.
Разсъждавам логически,
макар да знам:
най-важните неща в живота
стават против всяка логика.
Не мога да изляза
от привичния мисловен път
и стигам до задънена улица.
Хребетите на съвременния
интелект не са създадени,
за да бъдат преодолявани:
не истините, които ни служат
ни трябват, а истината,
на която бихме служили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без разум не може
    И харесвам размислите ти

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...