May 26, 2005, 10:13 AM

* * *

  Poetry
1.9K 0 1
Потапям мисълта си
само в сетивното.
Продължавам да мисля
с ума си, вместо
с цялото си същество.
Разсъждавам логически,
макар да знам:
най-важните неща в живота
стават против всяка логика.
Не мога да изляза
от привичния мисловен път
и стигам до задънена улица.
Хребетите на съвременния
интелект не са създадени,
за да бъдат преодолявани:
не истините, които ни служат
ни трябват, а истината,
на която бихме служили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без разум не може
    И харесвам размислите ти

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...