May 26, 2005, 10:13 AM

* * *

  Poetry
1.9K 0 1
Потапям мисълта си
само в сетивното.
Продължавам да мисля
с ума си, вместо
с цялото си същество.
Разсъждавам логически,
макар да знам:
най-важните неща в живота
стават против всяка логика.
Не мога да изляза
от привичния мисловен път
и стигам до задънена улица.
Хребетите на съвременния
интелект не са създадени,
за да бъдат преодолявани:
не истините, които ни служат
ни трябват, а истината,
на която бихме служили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без разум не може
    И харесвам размислите ти

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...