14.03.2006 г., 19:32

* * *

801 0 6

Научи ме да рисувам

залези върху стъкло,

научи ме да дочувам

със невидимо ухо.

 

Научи ме да измислям

стихове за пролетта,

научи ме да изпитвам

неранена любовта.

 

Научи ме да се боря

със чудовищата вън,

а когато уморя се 

да изпадам в сладък сън...

 

Научи ме да поглеждам аз

врага си във очите,

да говоря с ясен глас

за правата на жените...

 

Научи ме да умирам,

но да мога да летя.

Научи ме да разбирам

смисъла на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...