Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
14.03.2006 г., 19:32 ч.

* * * 

  Поезия
622 0 6

Научи ме да рисувам

залези върху стъкло,

научи ме да дочувам

със невидимо ухо.

 

Научи ме да измислям

стихове за пролетта,

научи ме да изпитвам

неранена любовта.

 

Научи ме да се боря

със чудовищата вън,

а когато уморя се 

да изпадам в сладък сън...

 

Научи ме да поглеждам аз

врага си във очите,

да говоря с ясен глас

за правата на жените...

 

Научи ме да умирам,

но да мога да летя.

Научи ме да разбирам

смисъла на любовта.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • брей, страшно си задобряла. и преди имаше хубави неща,но това направо ме смачка страхотно е
  • Браво!Много е хубаво наистина,харесва ми!/6/
  • Благодаря ви.
  • хубаво е
  • Мерси, Вени! Ами какво да ти кажа. Използвах думата "Уморя" при положение, че на о-то има ударение, макар и да звучи малко селско, но нали да се римува със боря, иначе права си, може би трябва да го променя.
  • Много сладко стихотворение! Очудвам се, че никой не го е коментирал до този момент. На мен много ми хареса. Чете се много леко, като песничка е. Чудесно е римувано. Ритъмът малко куца в единия куплет. Защо не го промениш - "а когато се уморя", да бъде " а когато уморя се".
Предложения
: ??:??