Mar 14, 2006, 7:32 PM

* * * 

  Poetry
654 0 6

Научи ме да рисувам

залези върху стъкло,

научи ме да дочувам

със невидимо ухо.

 

Научи ме да измислям

стихове за пролетта,

научи ме да изпитвам

неранена любовта.

 

Научи ме да се боря

със чудовищата вън,

а когато уморя се 

да изпадам в сладък сън...

 

Научи ме да поглеждам аз

врага си във очите,

да говоря с ясен глас

за правата на жените...

 

Научи ме да умирам,

но да мога да летя.

Научи ме да разбирам

смисъла на любовта.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • брей, страшно си задобряла. и преди имаше хубави неща,но това направо ме смачка страхотно е
  • Браво!Много е хубаво наистина,харесва ми!/6/
  • Благодаря ви.
  • хубаво е
  • Мерси, Вени! Ами какво да ти кажа. Използвах думата "Уморя" при положение, че на о-то има ударение, макар и да звучи малко селско, но нали да се римува със боря, иначе права си, може би трябва да го променя.
  • Много сладко стихотворение! Очудвам се, че никой не го е коментирал до този момент. На мен много ми хареса. Чете се много леко, като песничка е. Чудесно е римувано. Ритъмът малко куца в единия куплет. Защо не го промениш - "а когато се уморя", да бъде " а когато уморя се".
Random works
: ??:??