1.05.2006 г., 12:24 ч.

* * * 

  Поезия
743 0 4
Отрони се,разпръсна се,
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??