1.05.2006 г., 12:24 ч.
* * *
Отрони се,разпръсна се,
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност,
и тъжна, като есенна роса.
Една поредна
или първа и последна...
И може би дори
и вятърът не чу,
молитвените думи на нощта.
Когато от накъдрената
смачкана тъма
изникна като нежен стих,
една прозрачна светлина...
И призрачен и истински
настъпи ден!
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност,
и тъжна, като есенна роса.
Една поредна
или първа и последна...
И може би дори
и вятърът не чу,
молитвените думи на нощта.
Когато от накъдрената
смачкана тъма
изникна като нежен стих,
една прозрачна светлина...
И призрачен и истински
настъпи ден!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
чудесно казано...
-
Много е нежно,Джейни!Поздрав!
-
Поезия е това, чиста и вълнуваща. Харесва ми, Джейни!
-
"В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега? "
Поздрав, Джейни! Стихът ти докосва!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
