May 1, 2006, 12:24 PM
* * *
Отрони се,разпръсна се,
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност,
и тъжна, като есенна роса.
Една поредна
или първа и последна...
И може би дори
и вятърът не чу,
молитвените думи на нощта.
Когато от накъдрената
смачкана тъма
изникна като нежен стих,
една прозрачна светлина...
И призрачен и истински
настъпи ден!
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност,
и тъжна, като есенна роса.
Една поредна
или първа и последна...
И може би дори
и вятърът не чу,
молитвените думи на нощта.
Когато от накъдрената
смачкана тъма
изникна като нежен стих,
една прозрачна светлина...
И призрачен и истински
настъпи ден!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
чудесно казано...
-
Много е нежно,Джейни!Поздрав!
-
Поезия е това, чиста и вълнуваща. Харесва ми, Джейни!
-
"В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега? "
Поздрав, Джейни! Стихът ти докосва!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
