* * *
Отрони се,разпръсна се,
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност,
и тъжна, като есенна роса.
Една поредна
или първа и последна...
И може би дори
и вятърът не чу,
молитвените думи на нощта.
Когато от накъдрената
смачкана тъма
изникна като нежен стих,
една прозрачна светлина...
И призрачен и истински
настъпи ден!
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност,
и тъжна, като есенна роса.
Една поредна
или първа и последна...
И може би дори
и вятърът не чу,
молитвените думи на нощта.
Когато от накъдрената
смачкана тъма
изникна като нежен стих,
една прозрачна светлина...
И призрачен и истински
настъпи ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
