* * *
Аз няма да съм спомен,
а лист отронен.
Ще бъда вятърът
бездомен и самотен.
Аз няма да си ида,
не съм пристигала,
а в тебе съм живяла,
била съм винаги.
В ръката ти, когато
си надигал чашата.
В очите ти, когато
си се взирал във небето.
Била съм там в душата ти,
когато си ме чакал,
живяла съм в стихът ти,
а ти си ме обичал...
Била съм и съм там
в сърцето ти,
ти винаги си бил
във мене...
Когато искаш да ми кажеш нещо
извикай го на вятъра, ще чуя!
Когато искаш да ме имаш,
сам себе си ще видиш в огледалото...
И ще го разбиеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
