29.08.2008 г., 14:52

* * *

741 0 14

Ти казваше, че кучките не молят,

не познават огъня на чистия морал,

не знаят силата на истинската воля

и болката от туй, че всичко си им дал.

 

Те, кучките, не търсят своята утеха

във рамото на някой снажен мъж.

За тях, над всичко се гради успеха,

поникнал в ласките им като дъжд.

 

Обичаш ли ги, трудно ще изтръгнеш

топлата им диря в твоята душа.

Веднъж обикнал, не можеш да си тръгнеш,

щом в гърдите ти тупти жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно и силно!
    ПОздрав, Сиянче!
  • Хм, неотдавна ми бяха подхвърлили идея, че ...майките са кучки. Като прочетох това, ще се замисля и върху идеята.
    Поздрав за стиха!
  • Интересно е...Поздрав!!!
  • Еййййййй, страхотно е! Много! Поздрави!
  • Веднъж обикнал, не можеш да си тръгнеш,

    щом в гърдите ти тупти жена


    страхотно казано!!!!
    браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....