Ти казваше, че кучките не молят,
не познават огъня на чистия морал,
не знаят силата на истинската воля
и болката от туй, че всичко си им дал.
Те, кучките, не търсят своята утеха
във рамото на някой снажен мъж.
За тях, над всичко се гради успеха,
поникнал в ласките им като дъжд.
Обичаш ли ги, трудно ще изтръгнеш
топлата им диря в твоята душа.
Веднъж обикнал, не можеш да си тръгнеш,
щом в гърдите ти тупти жена.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
