29 ago 2008, 14:52

* * *

  Poesía
735 0 14

Ти казваше, че кучките не молят,

не познават огъня на чистия морал,

не знаят силата на истинската воля

и болката от туй, че всичко си им дал.

 

Те, кучките, не търсят своята утеха

във рамото на някой снажен мъж.

За тях, над всичко се гради успеха,

поникнал в ласките им като дъжд.

 

Обичаш ли ги, трудно ще изтръгнеш

топлата им диря в твоята душа.

Веднъж обикнал, не можеш да си тръгнеш,

щом в гърдите ти тупти жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно и силно!
    ПОздрав, Сиянче!
  • Хм, неотдавна ми бяха подхвърлили идея, че ...майките са кучки. Като прочетох това, ще се замисля и върху идеята.
    Поздрав за стиха!
  • Интересно е...Поздрав!!!
  • Еййййййй, страхотно е! Много! Поздрави!
  • Веднъж обикнал, не можеш да си тръгнеш,

    щом в гърдите ти тупти жена


    страхотно казано!!!!
    браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...