* * *
Не, не съм се влюбила, не съм!
Понякога аз просто се увличам...
Ще отмине скоро, както сън
в забравен пламък се облича.
Ще те бленувам, малко ще боли...
по навик ще си пусна стара песен.
Листопад в очите ми е и вали
пожълтялата от старост есен.
Ще те притръпна, после ще гори
в косите ми разголена зората...
Ала до тогава все още боли
онази ласка, преродена от тъгата.
Понякога аз просто се увличам...
Ще отмине скоро, както сън
в забравен пламък се облича.
Ще те бленувам, малко ще боли...
по навик ще си пусна стара песен.
Листопад в очите ми е и вали
пожълтялата от старост есен.
Ще те притръпна, после ще гори
в косите ми разголена зората...
Ала до тогава все още боли
онази ласка, преродена от тъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
