* * *
Не, не съм се влюбила, не съм!
Понякога аз просто се увличам...
Ще отмине скоро, както сън
в забравен пламък се облича.
Ще те бленувам, малко ще боли...
по навик ще си пусна стара песен.
Листопад в очите ми е и вали
пожълтялата от старост есен.
Ще те притръпна, после ще гори
в косите ми разголена зората...
Ала до тогава все още боли
онази ласка, преродена от тъгата.
Понякога аз просто се увличам...
Ще отмине скоро, както сън
в забравен пламък се облича.
Ще те бленувам, малко ще боли...
по навик ще си пусна стара песен.
Листопад в очите ми е и вали
пожълтялата от старост есен.
Ще те притръпна, после ще гори
в косите ми разголена зората...
Ала до тогава все още боли
онази ласка, преродена от тъгата.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
