15.09.2007 г., 16:11

* * *

644 0 1

Тъмно е!... Но ще се справя,
макар че в тъмното ще съм сама...
А сърцето ми със вик изравя
спомени, изпълнение с тъга!


Спомени за слънчев ден и радост,
за усмивка топла и ръка,
която с буйната си, нежна младост
гали моята душа.


Денят бе тъй красив, безгрижен,
щом имаше във себе си любов
и светът бе весел и подвижен
и след всеки залез, изгрев нов!


И птиците се радваха със мене,
и пееха със мене песента
за огромната любов към тебе,
за всички хубави неща.


Но нищо, казват, не е вечно,
тъй както вечен е света
и няма нищо друго по-човечно
от безкрайната и вечна самота!


Но не се страхувам, ще отмине
и последният ми земен ден,
едва тогава, знам, ще стихне
огромната любов във мен!


Тъмно е!... Но ще се справя,
макар че в тъмното ще съм сама...
ще поема дъх, ще се изправя,
ще вярвям в своята съдба!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми .Според мен ще е добре да му напишеш все пак някакжо заглавие.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...