24.08.2004 г., 16:37

* * *

1.6K 0 0
Защото се насилих да обичам
Сънят ми разруши си целостта
И в безсъние изпросено от страх
Че ставам артистичен
Разнищвах детайли от деня
Трупът е труп
На място си е всичко
Но в тъмното по нищо не личи
Защото се насилих да обичам
Сърцето ми в палатка се установи
Подбра си забранена зона
Окопа се здраво до уши
И нощем в тишината от страх
Че ставам все по апатичен
Го подслушвам как на празен ход тупти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...