24.08.2004 г., 16:37

* * *

1.6K 0 0
Защото се насилих да обичам
Сънят ми разруши си целостта
И в безсъние изпросено от страх
Че ставам артистичен
Разнищвах детайли от деня
Трупът е труп
На място си е всичко
Но в тъмното по нищо не личи
Защото се насилих да обичам
Сърцето ми в палатка се установи
Подбра си забранена зона
Окопа се здраво до уши
И нощем в тишината от страх
Че ставам все по апатичен
Го подслушвам как на празен ход тупти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...