Защото се насилих да обичам
Сънят ми разруши си целостта
И в безсъние изпросено от страх
Че ставам артистичен
Разнищвах детайли от деня
Трупът е труп
На място си е всичко
Но в тъмното по нищо не личи
Защото се насилих да обичам
Сърцето ми в палатка се установи
Подбра си забранена зона
Окопа се здраво до уши
И нощем в тишината от страх
Че ставам все по апатичен
Го подслушвам как на празен ход тупти…