Aug 24, 2004, 4:37 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 0
Защото се насилих да обичам
Сънят ми разруши си целостта
И в безсъние изпросено от страх
Че ставам артистичен
Разнищвах детайли от деня
Трупът е труп
На място си е всичко
Но в тъмното по нищо не личи
Защото се насилих да обичам
Сърцето ми в палатка се установи
Подбра си забранена зона
Окопа се здраво до уши
И нощем в тишината от страх
Че ставам все по апатичен
Го подслушвам как на празен ход тупти…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...