21.10.2005 г., 17:34

* * *

1.2K 0 7

*    *    *

Злобеем срещу ближния, че Е.

Злобеем срещу чуждите успехи.

Във своя малък рай, да сме добре,

достатъчно е той да е отрепка.

 

Да му помага Бог, ако не е!

Така ще го залеем с кална злоба,

че в него черното ще е, къде

по-черно от усмивката на гроба.

 

На късчета ще режем до тогаз,

докато здраво място не остане.

Нещастникът не беше като нас.

Трябваше в краката ни да падне.

1995 г.

Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...