* * *
Злобеем срещу ближния, че Е.
Злобеем срещу чуждите успехи.
Във своя малък рай, да сме добре,
достатъчно е той да е отрепка.
Да му помага Бог, ако не е!
Така ще го залеем с кална злоба,
че в него черното ще е, къде
по-черно от усмивката на гроба.
На късчета ще режем до тогаз,
докато здраво място не остане.
Нещастникът не беше като нас.
Трябваше в краката ни да падне.
1995 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
