24.08.2004 г., 16:37

* * *

1.5K 0 1
На стара къща ми е подмирисало
На стари рафтове тавани и мази
Там молците се целуват с нафталина
И езикът им надебелява и горчи
Вмирисах се на стара къща
Напусната отдавна
Със заковани прозорци и врати
Останала е само зимнината
Приготвена от някои настоящ мъртвец
И много разводнени снимки
Така прегънати че само гърбовете им се виждат
Но първо датата личи
Така те бие тая дата през очите че само ти остава да жумиш
Но не е задължително аз гледам и тя се изчервява и мени…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....