24 ago 2004, 16:37

* * *

  Poesía
1.5K 0 1
На стара къща ми е подмирисало
На стари рафтове тавани и мази
Там молците се целуват с нафталина
И езикът им надебелява и горчи
Вмирисах се на стара къща
Напусната отдавна
Със заковани прозорци и врати
Останала е само зимнината
Приготвена от някои настоящ мъртвец
И много разводнени снимки
Така прегънати че само гърбовете им се виждат
Но първо датата личи
Така те бие тая дата през очите че само ти остава да жумиш
Но не е задължително аз гледам и тя се изчервява и мени…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весел Ин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...