24 авг. 2004 г., 16:37

* * *

1.5K 0 1
На стара къща ми е подмирисало
На стари рафтове тавани и мази
Там молците се целуват с нафталина
И езикът им надебелява и горчи
Вмирисах се на стара къща
Напусната отдавна
Със заковани прозорци и врати
Останала е само зимнината
Приготвена от някои настоящ мъртвец
И много разводнени снимки
Така прегънати че само гърбовете им се виждат
Но първо датата личи
Така те бие тая дата през очите че само ти остава да жумиш
Но не е задължително аз гледам и тя се изчервява и мени…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весел Ин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....