Aug 24, 2004, 4:37 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 1
На стара къща ми е подмирисало
На стари рафтове тавани и мази
Там молците се целуват с нафталина
И езикът им надебелява и горчи
Вмирисах се на стара къща
Напусната отдавна
Със заковани прозорци и врати
Останала е само зимнината
Приготвена от някои настоящ мъртвец
И много разводнени снимки
Така прегънати че само гърбовете им се виждат
Но първо датата личи
Така те бие тая дата през очите че само ти остава да жумиш
Но не е задължително аз гледам и тя се изчервява и мени…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...