Aug 24, 2004, 4:37 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 1
На стара къща ми е подмирисало
На стари рафтове тавани и мази
Там молците се целуват с нафталина
И езикът им надебелява и горчи
Вмирисах се на стара къща
Напусната отдавна
Със заковани прозорци и врати
Останала е само зимнината
Приготвена от някои настоящ мъртвец
И много разводнени снимки
Така прегънати че само гърбовете им се виждат
Но първо датата личи
Така те бие тая дата през очите че само ти остава да жумиш
Но не е задължително аз гледам и тя се изчервява и мени…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...