25.08.2004 г., 23:03

* * *

1.8K 0 1
На майка си в корема всичко съм из режисирал
Още мъничко и ще се свечери
Дъждът е мек променлив тих
Мирише на море но тук морета няма
Как плавно пред очите си замръквам
Вчерашни комари жълти нарциси наквасена трева
Замръкнах …
Камъните твърдоглаво ме препъват
Под мене бяга наводнената земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дъждът е мек променлив тих
    Мирише на море но тук морета няма
    Как плавно пред очите си замръквам

    Хубаво е това. С малко думи си предал много мисли. Сдържано и поетично. Не ми харесва малко липсата на препинателни знаци, но... Всички робуваме малко или много на пустата му мода.

    Поздрав.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...