12.12.2005 г., 21:41

* * *

1.2K 0 0
Лягам,но не мога да заспя,
имам желание вече да умра,
болката в сърцето ми напира
и всичко хубаво в мен умира.

Когато затворя очи, виждам твоето лице,
чудя се "как превзе моето сърце"?
Ставам, отварям прозореца и се вглеждам в луната,
осъзнавам, колко много ме боли душата.

Тишината ме обгръща,
и всички спомени ми връща.
Сълзи се стичат по моето лице
и с мъка и тъга е пълно моето сърце.

Паля цигара-спирам да плача,
няма никой-сама сам в здрача,
лягам си отново, заспивам и готово,
но толкова лесно не става,
твоя .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Блек Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...