Лягам,но не мога да заспя,
имам желание вече да умра,
болката в сърцето ми напира
и всичко хубаво в мен умира.

Когато затворя очи, виждам твоето лице,
чудя се "как превзе моето сърце"?
Ставам, отварям прозореца и се вглеждам в луната,
осъзнавам, колко много ме боли душата.

Тишината ме обгръща,
и всички спомени ми връща.
Сълзи се стичат по моето лице
и с мъка и тъга е пълно моето сърце.

Паля цигара-спирам да плача,
няма никой-сама сам в здрача,
лягам си отново, заспивам и готово,
но толкова лесно не става,
твоя .