Nella_gold (Нели )
841 4525
30.05.2008 г., 7:37 ч.

* * * 

  Поезия
523 0 13
Протягам ръце -
да докосна звездите.
Затворих  очите си -
да погледна Луната.
Разкъсах мрака -
със  светлината от мъничка свещ.
Огледах се плахо,
но смелост събрах.
и тръгнах - ей, богу,  
в незнайна посока.
Ще стигна ли някъде? Кой ли да знай?!
Тук има пръст само съдбата ми.
Но все ще стигна. Все някъде...
Вървях забързана.
Опитах да надгоня вятъра.
И му подхвърлих косата си,
опитвайки се да го надхитря.
А той, щуракът му, ме понесе
на гребена на вълната...
След което се засмя
и опита да загаси свещта,
но... не посмя.
Нали ми е пръв приятел?!

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??