30.05.2008 г., 7:37

* * *

655 0 13
Протягам ръце -
да докосна звездите.
Затворих  очите си -
да погледна Луната.
Разкъсах мрака -
със  светлината от мъничка свещ.
Огледах се плахо,
но смелост събрах.
и тръгнах - ей, богу,  
в незнайна посока.
Ще стигна ли някъде? Кой ли да знай?!
Тук има пръст само съдбата ми.
Но все ще стигна. Все някъде...
Вървях забързана.
Опитах да надгоня вятъра.
И му подхвърлих косата си,
опитвайки се да го надхитря.
А той, щуракът му, ме понесе
на гребена на вълната...
След което се засмя
и опита да загаси свещта,
но... не посмя.
Нали ми е пръв приятел?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...