* * *
да докосна звездите.
Затворих очите си -
да погледна Луната.
Разкъсах мрака -
със светлината от мъничка свещ.
Огледах се плахо,
но смелост събрах.
и тръгнах - ей, богу,
в незнайна посока.
Ще стигна ли някъде? Кой ли да знай?!
Тук има пръст само съдбата ми.
Но все ще стигна. Все някъде...
Вървях забързана.
Опитах да надгоня вятъра.
И му подхвърлих косата си,
опитвайки се да го надхитря.
А той, щуракът му, ме понесе
на гребена на вълната...
След което се засмя
и опита да загаси свещта,
но... не посмя.
Нали ми е пръв приятел?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Поздравления!