May 30, 2008, 7:37 AM

* * *

  Poetry
656 0 13
Протягам ръце -
да докосна звездите.
Затворих  очите си -
да погледна Луната.
Разкъсах мрака -
със  светлината от мъничка свещ.
Огледах се плахо,
но смелост събрах.
и тръгнах - ей, богу,  
в незнайна посока.
Ще стигна ли някъде? Кой ли да знай?!
Тук има пръст само съдбата ми.
Но все ще стигна. Все някъде...
Вървях забързана.
Опитах да надгоня вятъра.
И му подхвърлих косата си,
опитвайки се да го надхитря.
А той, щуракът му, ме понесе
на гребена на вълната...
След което се засмя
и опита да загаси свещта,
но... не посмя.
Нали ми е пръв приятел?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...