30 мая 2008 г., 07:37

* * *

657 0 13
Протягам ръце -
да докосна звездите.
Затворих  очите си -
да погледна Луната.
Разкъсах мрака -
със  светлината от мъничка свещ.
Огледах се плахо,
но смелост събрах.
и тръгнах - ей, богу,  
в незнайна посока.
Ще стигна ли някъде? Кой ли да знай?!
Тук има пръст само съдбата ми.
Но все ще стигна. Все някъде...
Вървях забързана.
Опитах да надгоня вятъра.
И му подхвърлих косата си,
опитвайки се да го надхитря.
А той, щуракът му, ме понесе
на гребена на вълната...
След което се засмя
и опита да загаси свещта,
но... не посмя.
Нали ми е пръв приятел?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...