Аз мръзна между няколко огнища,

а четири игли бродират по съня ми.

Името ти там изписват,

конци от спомени ме тихичко разнищват...

И знаеш ли, щом студ ми шепне:

          Няма го, мълчи си!

Напук аз пак откривам те -

          в очите чужди, в капки по стъклото, ти си...

Падат сухите листа, а аз те виждам как вървиш под тях,

срещна ли я вече, тя рисува ли с целувки по очите ти?

Има ли в сърцето ù от твоя смях,

лети ли, нейната мечта ли е да милва със ръце страните ти...

Затворено ли е сърцето в клетка?

Уби ли го, че моите прегръдки гониш.

Стани, засмей се, дай си сметка -

            че обичам те, прости ми -

           даже мене да не помниш...