Аз мръзна между няколко огнища,
а четири игли бродират по съня ми.
Името ти там изписват,
конци от спомени ме тихичко разнищват...
И знаеш ли, щом студ ми шепне:
Няма го, мълчи си!
Напук аз пак откривам те -
в очите чужди, в капки по стъклото, ти си...
Падат сухите листа, а аз те виждам как вървиш под тях,
срещна ли я вече, тя рисува ли с целувки по очите ти?
Има ли в сърцето ù от твоя смях,
лети ли, нейната мечта ли е да милва със ръце страните ти... ...