16.06.2007 г., 13:24

* * *

585 0 0
Какво от туй, че времето минава,
при теб не спира и за миг дори.
Какво от туй, че календарен лист все пада
и спомен не остава в теб, уви.
Така е, но от всички ти печелиш
от играта с просто име, май Живот.
В нея пишеш правилата
и радваш се на всеки избор нов.
Защото знаеш, че до теб ще крачи
приятелство, родило се от стари времена,
на него може да си повериш душата,
дори и при стихийната беда.
Дошла от малките проблеми,
изгаряща, разпъваща я в хиляди страни,
а тя жадува за любов, приятелско доверие
и за топлата прегръдка на твоите мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...